Отслабване чрез Лечебно Гладуване
Лечебното гладуване е един от най-старите методи за загуба на тегло. Гладуването, разбира се, е част от религиозните практики на редица религии. Медицинската наука, макар и неохотно, също с половин уста препоръчва гладуването за кратки периоди от време.
Освен за загуба на тегло, гладуването спомага за изчистването на организма от натрупани токсични вещества, така че би трябвало да се разлгежда по-сокоро като метод за «изчистване» на организма отколкото просто като метод за сваляне на килограми.
Всеки период на гладуване, по-продължителен от 2-3 дни, е добре да се проведе под наблюдението на специалист. Гладуване не бива да предприемат бремени жени и кърмачки. Диабетиците могат да провеждат лечебно гладуване, но задължително под наблюдение на специалист.
По време на гладуването не бива да се извършва тежка физическа работа. Соколечението не е гладуване, тъй като организмът не преминава през трите фази на гладуването, описании по-долу.
Медицинската наука обикновено ще ви изреди дълъг списък от заболявания, при които гладуването повече от 2-3 дни е противопоказано, но съществуват също така многобройни публикации и лечебни центрове, където именно тези заболявания се повлияват благоприятно и понякога драстично чрез лечебното гладуване.
Лечебното гладуване обикновено преминава през три физиологични фази.
Първата фаза, често наричана гастро-интестинална, включва първите 6 часа след последната храна която сте консумирали. По време на тази фаза, организмът използва глюкозата, амино киселините и мазнините директно от храносмилателния тракт.
Втората фаза продължава през периода след 6-ия час от последната храна, която сте консумирали, до края на втория ден. През този период организмът използва всички запаси на гликоген (захари), които са складирани в мускулните и чернодробни клетки. Главният консуматор на енергията от гликогена е централната нервна система заедно с мозъка.
Третата фаза обикновено започва след втория ден на гладуването, когато организмът превключва от разграждане на глюкоза (която вече е изчерпана) към мазнините като източник на енергия. Тази е реално фазата, която притежава терапевтичен ефект и той не се органичава само до загубата на тегло.
Разбира се, теоретичното разделяне на физиологичните процеси, които протичат на фази, е условно. Изследванията показват, че само след около 10 часа от последната храна, която сте консумирали, вече близо 50% от енергията се доставя от разграждане на мазнините. Дори мозъкът вече започва да превключва на другия тип метаболизъм. През тази фаза се използва и част от мускулатурата като източник на енергия. Обикновено този процес в началото е в рамките на 75 грама белтъчини на ден, като в края на втората седмица от гладуването този процент пада на около 20 грама на ден. През този период е нормално да се почувства слабост и отпадналост, главоболие, гадене и депресия, тъй като в кръвта се отделят амоняк и азот като продукти от разграждането на мускулните влакна. Кетонни тела и метаболитни продукти пък се отделят в кръвта от разграждането на мазнините. Те се отделят главно през бъбреците, така че през този период бъбреците рабоят интензивно и човек трябва да приема достатъчно количество вода и евентуално диуретични чайове, за да се подпомогне работата на бъбреците.
Един от основните въпроси, с които се сблъскваме е колко дълго трябва да продължи терапевтичното гладуване. На този въпрос трябва да отговори специлистът, който контролира вашето гладуване, но най-общо казано, здрав мъж със средно тегло от около 80 килограма притежава енергийните запаси да провежда гладуване от 2 до 4 месеца. Това звучи шокиращо дълго, но съществуват многобройни изследвания, които потвърждават тези цифри. Продължаването на гладуването над тези норми води до сериозни необратими физиологични нарушения в организма, които в края на краищата ще доведат и до смърт.
Както стана ясно, прекъсването на лечебното гладуване е сложен въпрос, решението на който трябва да се вземе от лекуващият специалист. Обикновено, първата храна, която се приема след период на лечебно гладуване, са зеленчукови или плодови сокове. Най-критичното през този период е захранването да става постепенно и внимателно. Периодът на захранване е обикновено фазата, когато се стига най-често до усложнения. При постепенното захранване е добре човек да се вслушва във вътрешния глас на организма при избора на храна. Тук, разбира се, не става въпрос за любимите ви храни, а за това, от което организмът наистина има нужда в момента. Ако не усещате нищо, обаче, се придържайте към препоръките на вашия специалист.
