В резултат на масовата употреба на петрола през двадесети век, населението на земята се удвоява в периода 1960 – 2000. Това е резултат на експлозията на раждаемостта на Азия, Африка и Близкия Изток и увеличаването продължителността на живота в Европа и Америка. Тази динамика на раждаемостта подхранва новите форми на евгеника, които след краха на нацизма през Втората световна война, се префасонират в социални науки и биотехнология и се субсидират от агробизнеса и фармацевитчната индустрия.
Периодът след Втората световна война се характеризира с развитието на интензивни хибридизационни програми, целящи увеличението на добивите и на резистентността на селскостопанските култури към различните бактерии и насекоми. България се включва много активно, независимо от привидната парадигма на противопоставяне на социализъм-капитализъм. През последните 20 години този процес естествено се трансформира в генетично модифиране на култури.
Хибридизационните програми на агробизнеса се вълнуват само от количества. Така например през последните 40 години добивите от царевица, пшеница и соя се удвояват, на домати и карфиол се увеличава три пъти, на ягоди се увеличава близо осем пъти.
Привидната хуманност на социалните науки и биотехнологии от време на време излиза на бял свят като например излседователската програма на сър Франк Бърнет, Австралийски микробиолог и носител на Нобелова награда ,който участва активно в тайните срещи след втората световна война на Комитета За Развитие на Нови Оръжия (The New Weapons and Equipment Development Committee),
Повишаването на производителността на селскотопанските култури и животински породи позволява увеличението на калоричния прием на хората в Европа и Америка до и над 2000 килокалории дневно, което от своя страна води до частична компенсация на метаболитните промени в процеса на стареене и съответно до увеличение продължителността на живота в развития свят. Тези количествени калорични промени обаче остават само количествени. През периода 1960-2000 развитието на тези интензивни хибридизационни програми, целящи увеличението на добивите, в същото време води до продукция, която притежава до десет пъти по-ниска концентрация на витамини и хранителни вещества, отколкото традиционните култури и породи.
Съществуват няколко независими изследвания, които демонстрират драматичния спад на хранителните качества на основно консумираните култури. Според изследване на Worldwatch Institute, концентрацията на витамин С, бета каротен (витамин А), калций, желязо, фосфор и други микроелементи в селскстопанските култури непрекъснато намалява. Така например, за да получите същото количество витамини и минерали при консумацията на зеленчуци и плодове от 50те години, днес трябва да изядете 10 пъти повече такива.
Според материал на Канадските CTV News, хранителната стойност на една ябълка от 1960 се равнява на 100 ябълки от 2005, а на един портокал от преди 60 години, на 20 портокала днес.
Спред френско изследване през 1950 един грам броколи е осигурявало 12,9 мг калций, а днес 4 мг. В рамките на 50-60 години средното съдържание на калий в спанака спада с 53%, съдържанието на фосфор – с 70%, на желязо – с 60% и на мед – с 96%. В същото време концентрацията на желязо в месото спада с 54%.
Изследване към университета в Остин, Тексас проследява съдържанието на 13 хранителни вещества и минерали в 50-годишен период и установява 6% спад на съдържанието на протеини, 16% спад на концентрацията на калций, 9% на фосфор, 15% на желязо, 38% на рибофлавин и 20% на витамин С. Подобно изследване към министерството на замеделието на САЩ публикува пододбни резултати, проследявайки хранителната плътност на пшеницата в периода 1873 – 2000. За този период добивите на пшеница се увеличаат средно три пъти, но съдържанието на желязо спада с 28%, на цинк с 34%, а на селений с 36%. Средно за този период добивите се увеличават с 1% годишно, докато концентрацията на микроелементите в пшеницата спадат с 0,16-0,38% годишно.
Средния млеконадой от една крава се увеличава близо четири пъти в рамките на един век, от 2500 литра годишно през 1900, до 11000 литра днес. Преди втората световна война е онтемало средно 112 дни и около 25 килограма храна за едно пиле да достигне тегло от около 2кг. Днес отнема около 35-40 дни и 5 килограма храна на един бройлер да достигне тегло от 1,5-2 кг. През 1930 една кокошка дава средно 93 яйца, през 1950 – 174, а през 1993 – 252 яйца. Всички тези данни често се сочат с гордост като достижения на науката. Но какво ни дават тези количества храна?
Днес близо половината от населението на Земята страда от дефицит на различни хранителни вещества и минерали. Близо 4 милиарда души страдат от дефицит на желязо. Стотици милиони до милиард души страдат от дефицит на йод, цинк, мед селений, витамин А и др. Тези данни включват и хората от развитите държави, които в по-голямата си част консумират повече от адекватното количество калории дневно и половината са с наднормено тегло. Една трета от хората в Европа и Америка страдат от дефицит на витамин С. Над 97% от жените в Америка страдат от дефицит на витамин Е, над 55% от хората на Запад страдат от дефицит на магнезий и калций.
Смисълът на представянето на всички тези данни цели да запали червена светлина в съзнанието на всички, които добросъвестно и целенасочено правят усилия да се хранят адекватно и здравословно (колкото и различни интерпретации да съществуват по тези въпроси). Здравословното хранене днес най-вероятно няма да ви набави необходимите хранителни вещества, витамини и микроелементи.
Решението?
Решение на практика няма. Прибягването към прием на витамини, минерали и хранителни добавки е временно решение, което може да помогне при тежките форми на дефицит на хранителни вещества и витамини, но не е дългосрочно решение на проблема. Предлаганите органични храни в голямата си част използват различни маркетингови приоми и реално предлагат продукти, които в най-добрия случай, не са обработвани с пестициди и химически торове. Това, въпреки че е добре дошло, все още не осигурява необходимата хранителна плътност на продуктите.
Реално, с все по-голяма сила, едиственото решение за осигуряване на храна, богата на хранителни вещества, е да си я отгледаме сами. Това би трябвало да включва добавяне на адекватни количества животинска тор в продължение на няколко години и използването на стари нехибридизирани сортове растнения и породи животни, които растат бавно и не дават толкова високи добиви. Това решение, за съжаление, предизвиква или повдигане на вежди у тези, за които критерий за успех е отдалечеността от „селския“ начин на живот, или недоумение у тези, които макар да притежават ентусиазма да направят промяна в живота си, просто не могат да различат магданоз от копър.
