Аспартам е вещество което се открива случайно от Джеймс Шлатър който работи за фармацевтичната компания G.D. Searle & Company през 1965. Шлатър смесва аспартинова киселина с фенилаланин в усилията си да създаде лекарство против язва. Полученото вещество не се оказва ефективно за лекуване на язва, но се оказва сладко на вкус. Усещайки търговската възможност която се открива, фармацевтичната компания променя формата, която е подадена за лиценз на лекарство, на такава за хранителна добавка/храна. G.D. Searle & Company получава патент за търговската употреба на аспартам едва през 1974, въпреки многобойните възражения дори от страна на собствените им учени. През 1976 директора на федералното управление за безопасност на лекарствата в САЩ пише писмо, в който счита, че G.D. Searle & Company трябва да бъдат подведени под отговорност за представяне на невярна информация за безопасността на аспартам. Това така или иначе остава без последствия.
Основната теза, около която се върти дебата за и против е, че аспартама предизвиква злокачествени заболявания, нарушения в обмяната на веществата (главно щитовидната жлеза) и неврологични изменения. В зависимост към кой лагер на дебата се причислявате могат да се цитират многобройни изследвания подкрепяща всяка една от тезите. Официалните становища на основните служби като федералното управление за безопасността на лекарствата в САЩ и EFSA – Европейската Комисия за Безопасност на Храните са, че аспартама е безопасен за консумация. От друга страна съществуват многобройни изследвания (стотици), главно лабораторни, които демонстрират зависимост между консумацията на аспартам и образуването на злокачествени заболявани при животни.
Популярната и в България компания Nutrasweet например, наема професор Тед Плат който преподава Hillsdale College, да изследва и демонстрира безопасността на аспартама и липсата на зависимост между консумацията на аспартам и развитието на злокачествени заболявания. Резултатите от изследването обаче са противоположни на това което компанията очаква и потвърждават, че поне в лабораторни модели (използвайки животни) консумацията на аспартам предизвиква злокачествени заболявания. Nutrasweet естествено отказват да публикуват резултатите от изследването и забраняват на Плат да говори за него.
Не трябва да се забравя че становищата на различните компании и комисии отговорни за безопасността на лекарства и храни винаги се базират единствено и само на данни, които производителя представя и никога (почти) не включват становища от независими източници. Освен това изследванията които се представят за получаване на лиценз за безопасност на лекарство или храна по правило не надхвърля период от 6 месеца, така че всякакви становища за безопасност след дългосрочна консумация или употреба на лекарство или хранителна добавка по принцип са на пратика безпочвени.
Преди няколко години един от основните производители на аспартам в света, компанията Ajinomoto, предприе нов маркетинг трик. Произвеждания от тях аспартам се предлага вече под името АминоСуит (AminoSweet). Aспартам се използва в почти всички напитки, захарни изделия и редица други продукти. Ако нещо е сладко и се продава в магазина, най-вероятно е подсладено с аспартам.
Друг рекламен трик е употребата на няколко подсладителя едновременно, например захар, ксилитол и аспартам. Рядко се дава информация в каква концентрация, като обикновено доминиращ е аспартам.