На пръв поглед въпросът звучи абсурдно. Медицината в съзнанието на огромното мнозинство хора символизира науката. В съзнанието веднага изникват картини на медицинска апаратура, светещи индикатори, отмерващи сърдечния ритъм, филмите за сложни операции, чудесата, които извършват пластичните хирурзи или ако щете бърза помощ, която спасява човешки живот след поредната автомобилна катастрофа.
Всички тези картинки, мнозинството от които са повече от реалистични, като че ли обезсмислят въпроса и въпреки това този въпрос, макар и натикван в ъгъла, стои и чака, някой да го зададе.
След втората световна война медицинската наука не само че утвърждава тази представа, но и почти унищожава всяка друга парадигма, която може да представлява някаква конкуренция.
В исторически план медицинската наука е последователна в едно – да отхвърля като нецелесъобразни терапии и лечителни планове, които самата тя е проповядвала 10-15 години по-рано. Питайте вашия лекар, колко са лекарствата, които са оцелели за повече от 20-30 години.
Схемата, която се следва, е първо много шум и вълнения около откриването на ново лекарство. Пациентите с нетърпение очакват, кога медикаментът ще стигне болниците и дори се възмущават, защо «държавните» органи не разрешат употребата му веднага. Най-накрая лекарството стига пазара, разбира се, то е напълно безопасно за употреба, с изключение на някои странични ефекти, но какво да се прави, това е по-малкото зло. След известно време започват да се прокрадват някои съмнения за страничните ефекти и започват да се извършват допълнителни клинични проучвания, които с годините откриват още и повече странични ефекти, докато някак си неусетно, без да се изрича на глас, се стига до идеята, че всъщност великото преди няколко години лекарство не е толкова ефективно и като се претеглят плюсовете с минусите от страничните ефекти, няма сериозни основания то да се използва в практиката. И това се повтаря непрекъснато. Маркетингът, който очевидно е главната движеща сила в фармацевтичната и медицинска индустрия, днес напомня в голяма степен модата, тази година къси поли, догодина – дълги.
За 2002г. сумарната печалба на десетте най-големи фармацевтични компании в класацията на Fortune 500 е по-голяма от тази на останалите 490 компании ВЗЕТИ ЗАЕДНО. Болшинството от хората не могат реално да осмислят сумарната финансова и политическа власт, която подобен конгломерат оказва върху световната политика и икономика. Получилият популярност термин „военно-промишлен комплекс”, през 21 век реално вече е по-скоро медицинско-промишлен комплекс. Този комплекс ще използва всякакви средства, за да унищожи всякаква конкуренция и да внуши на потребителя, че услугите и стоките, които предлага, са без алтернатива и разбира се, са върха на научната мисъл.
Ето и оценката за протичащите процеси от Marcia Angell, преподавател по медицина в университета в Харвард и бивш редактор на списанието New England Journal of Medicine.
«През последните две десетилетия, фармацевтичната индустрия се отклони значително от първоначалната идея да открива и предлага на пациентите нови лекарства. Днес, тя е главно рекламна машина, която предлага лекарства със съмнителен ефект. Тази индустрия използва богатството и властта, която е натрупала, за да подчини всяка институция която може да и се изпречи на пътя й, включително Американския Конгрес, Федералната Агенция за Контрол на Лекарствата (FDA), академичните медицински центрове и медицинската професия като цяло.»
Тези обвинения не са приятни не само за хората, които са непосредствено заети в медицинската професия, а най-вече за онези, чийто живот е бил спасен от лекарската професия, за диабетика, чийто живот е функция на достиженията в медицината или на семейството, което се е сдобило с така лелеяното дете само благодарение на IVF, а такива са много. Но това не променя принципно първоначалния въпрос – научна ли е медицината.
Приетата методология за определяне ефикасността на лекарствата, известна като «златен стандарт», са плацебо изследванията с двойна контролна група. На пръв поглед нещата изглеждат чудесно. Но всъщност тази методология не дава отговор на въпроса, ефикасно ли е едно лекарство. Когато едно лекарство повлиява един симптом то всъщност не е здължително ефективно що се отнася до заболяването. Така например аспиринът може да свали температурата, но повишената температура е просто симптом за протичащ физиологичен процес в организма, който може да е провокиран от най-различни причини и които аспиринът по никакъв начин не адресира. Приспивателното лекарство може да ви помогне да заспите, но обикновено качеството на съня не е както на нормалния здравословен сън, нито пък причината, която е породила безсънието, се адресира.
Всяко медицинско изследване, което цели да демонстрира ефективността на определен препарат може да се конструира по такъв начин, че да демонстрира ефективност, без такава реално и обективно да съществува. Традиционният «трик» е, че се проследява «ефективността» за кратък период от време. Фактът, че след този период лечението не води до никъде или причинява тежки странични ефекти, не е предмет на самото изследване. Така например препаратът Xanax се използва да редуцира атаките от паника при различни психози и е получил разрешение за употреба след 2-месечно клинично изследване. Проблемът е, че преустановяването на употребата на препарата води до увеличение в честотата на тези симптоми с 300-400%. Това обаче не е проблем на фармацевтиката и доколкото те са отговорни, техните данни са адекватни и препаратът е ефективен в рамките на този период от първоначалните 2-3 месеца. Какво става след това, не е тяхна работа.
Повечето лекарства, използвани в психиатрията, получават разрешение за продажба на базата на изследвания с продължителност от 6 седмици! Терапията с антидепресанти, обаче, е обикновено продължителна, често години. Как тогава се твърди за някаква ефективност, остава загадка.
Това, за което медицинската професия е реално отговорна е, че остава безмълвна, когато пред очите им лекарствата се менят на няколко години, с поредните обещания на «новия» многообещаващ препарат, който по-късно от своя страна се заменя с нов.
Известни са думите на един от главните хора, занимаващи се с генетика в GlaxoSmithKline, Allen Roses, който преди около десетина години споделя, че ефективността на почти всички лекарства (90% по думите му) е в порядъка на 30-50%.
Традиционното оправдание на фармацевтичната индустрия е, че лекарствата са толкова скъпи е че те инвестират огромни средства във фундаментални изследвания и наука. Те са толкова „големи”, че всъщност са средно 3 пъти по-малки от средствата, които се изразходват за маркетинг. Тук дори сякаш е неудобно да се намекне за факта, че едно общество инвестира в образованието на един учен в продължение на десетилетия (от първи клас до докторат), след което фармацевтичната компания го наема и не смята че е длъжна по-някакъв начин да върне инвестицията обратно на обществото. Но това важи за всички компании, не само фармацевтичните.
