Все по-често се задъхвате, като изкачвате стълбите, от време на време изпитвате болка в областта на сърцето и лявата ръка, кръвното ви все по-често е над нормата. Отивате на лекар и ви диагностицират с исхемична болест на сърцето.
Клиничната «пътека» ви завежда до местния център по сърдечносъдова хирургия, където ви правят ангиопластика или «байпас» операция, която вие стоически преживявате и след 3-4 месеца всичко отминава като лош сън, разбира се, подплатено с поддържащото лечение. Това е картината или по-точно рекламният клип, който медицинската индустрия иска да гледате.
Всичко изглежда чудесно, ако изключим неприятния въпрос за ефективността на ангиопластиката и «байпас» хирургията (bypass означава заобикалям). От всички медицински специалности хирургията реагира най-бурно на допитвания за ефективност и не дай си боже плацебо ефект. Хирургията в най-голяма степен въплъщава концепцията за несменяемост, контрол и материализъм. Та нали в края на краищата става въпрос за идеята «око да види, ръка да пипне».
Но такива въпроси неминуемо се прокрадват, особено сега, с обявената от преди няколко години «доказателствена медицина» (evidence based medicine), където се налагат като стандарт изследванията с двойни контролни групи.
Данните от болшинството изследвания с двойни контролни групи са недвусмислени. С изключение на не многобройните пациенти с много тежки сърдечно- съдови заболявания, «байпас» операциите и ангиопластиката не удължават живота на пациентите и не предотвратяват инфаркти. Така според д-р David Hillis, професор по кардиология към университета в Тексас, «байпас» операциите и ангиопластиката не решават проблемите подобно на водопроводчика който сменя запушената и течаща тръба в банята ви.
В световен мащаб се извършват над 1 милион ангиопластики годишно при цена от около US$100 милиарда, като около половината от тези интервенции се извършват в САЩ.
Roger Laham, професор в Медицинския Университет в Харвард, отива дори още по-далеч, като поставя под съмнение, дали ангиопластиката и байпас хирургията въобще подобрява оплакванията на болните, нещо, което на пръв поглед изглежда очевидно. Проследявайки случаите от изследванията с двойни контролни групи, става ясно, че пациентите, на които е направена ангиопластика, наистина демонстрират подобрена сърдечна функция и изпитват значително по-слаби сърдечни болки. Но подобни са и резултатите и при пациентите с «фалшива» (плацебо) операция, където само се прави кожен срез в областта на сърцето, без реално да се извършва сърдечно съдова интервенция. Нещо повече, 2.5 години след операцията физиологичните промени в кръвообръщението се наблюдават главно при плацебо групата, а не при пациентите с «истинската» операция.
Тук дори умишлено избягваме въпросите за оперативната смъртност (която е доста ниска), неминуемите постоперативни усложнения, високия риск на откъсване на съсиреци и необходимостта от повторна ангиопластика при «новите», покрити с лекарство стентове.
Исхемичната болест на сърцето и мозъка са водещата причина за смъртността в България. През 2010 година инфарктите в България са 12 660. В голяма част от тези случаи като най-адекватно медицинско решение се препоръчва ангиопластика и «байпас» операциите. Както в повечето страни в света, така и у нас, едва ли някой ще има куража да постави въпроса за целесъобразността от ангиопластика и «байпас» операциите, които в очите на «публиката» са пример за технологичните постижение на медицинската наука и науката като цяло. Така или иначе, обаче, фактите в огромна степен разколебават тази представа.
Comments are closed.