Остеопорозата (намаляване на калция в костите) е процес, най-често срещан при жени, след настъпване на менопауза. Нивото на калций се контролира в най-голяма степен от нивата на естрогенния хормон и затова загубата на калций от костите при жени след началото на менопаузата не е резултат от диетични или екологични фактори, а проява на хормонален дисбаланс.
Естрогенният хормон изпраща сигнал, за да се съхранява калция в костите. Когато този сигнал липсва или е отслабен, калцият постепенно „напуска” костите и се натрупва главно в кръвоносните съдове. Това води до загуба на еластчността на съдовете, неспособност да се контролира кръвното налягане и евентуално образуване на плаки, които запушват съдовете. В допълнение се повишава и риска от образуване на камъни в бъбреците и калцификати в гърдите и меките тъкани.
Във физиологията отдавна е известно, че калцификацията на артериите е право пропорционална на загубата на калций в костите. Този процес е известен като „калцификационен парадокс”. Колкото и калций да приемат жените след началото на менопаузата, това няма да ги предпази от намалени нива на калция в организма, нито от развитие на остеопороза. Все едно да наливате вода в пробито буре (или кофа, тъй като по-младите вече може би не знаят, какво е буре). Физиологията е наясно с този процес, но това не пречи калцият да е втората по продажби „хранителна добавка” след витамин С. Различни финансови интереси спомагат за „удобното” мълчание, както от страна на медицинската наука, така и от страна на алатернативната медицина.
Приемът на калций след началото на менопаузата е дело, обречено на неуспех. Така например, резултатите от мета-анализ на 32 изследвания показват, че приемът на 1000 милиграма калций дневно при жени след началото на менопаузата за период от 2 години намалява загубата на костна маса от 1,07% на 0,27%. Формално погледнато, това е близо 4 пъти по-бавна скорост на загуба на костна маса, но ако се погледнат реалните цифри, съществена разлика няма. При това след 4 години прием на калций изчезва даже и този ефект и жените, приемащи калций, започват да губят костна маса със същата скорост, както и тези, които не приемат калций. Безсмислени са и тестовете, които проверяват костната плътност.
Фитоестрогените са вещества, съдържащи се в различни растения, които имат подобен биологичен ефект, както естрогенните хормони. Те представляват алтернатива на заместителната хормонна терапия при жени, които страдат от остеопороза. Съществуват различни лабораторни и клинични изследвания, които демонстрират, че употребата на фитоестрогени повлиява положително задържането на калция в костите.
Хормонална Терапия и Остеопороза
Очевидно, необходимо е да се компенсира и възстанови нивото на естрогена при жените след менопаузата, което би предотвратило загубата на калций от костите и всички последствия, описани по-горе. Най-логичната стъпка – хормонална терапия с естрогенни хормони – е доказано ефективна при жени дори над 70 години. През 2002 година обаче, се публикува изследване, по-късно станало известно като Инициатива за Здраве на Жената (Women’s Health Initiative), извършено от Националния Здравен Институт в САЩ (National Institute of Health), според резултатите на което, жените, приемащи хормонална терапия след началото на менопаузата, развиват рак на гърдата 26% по-често от жените които не приемат естрогенна заместителна терапия, в същата възрастова група. Това изследване, което между другото струва над 1 милиард долара (как едно изследване струва толкова пари?), на практика преустановява или силно намалява в световен мащаб използването на хормоналната заместителна терапия при жените след менопаузата.
Проблемът, както често се случва в отразяването на медицинските изследвания, е поставянето на знак на равенство между пряк и относителен риск на заболеваемост. В действителност цифрите са минимални и са следните: повишен риск от развитие на рак на гърдата от 5 на 6 на всеки 100 жени. Това увеличение, обаче, се представя с неговата отнонистелна стойност от 26 процента (нарастването от 5 до 6). Всички остават с убеждението обаче, че рискът е пряк или увеличението е с близо една трета, докато на практика риска е в рамките на статистическата гершка.
Подобен „риск” за развитие на рак на гърдата се наблюдава например при жени, които ядат риба или грейпфрут, които взимат антибиотици или работят като стюардеси за Скандинавските авиолинии (има и такива изследвания). Това са минимални статистически разлики, които не могат да доведат до никакви надеждни изводи. Според данните, в най-лошия случай рискът от развитие на рак на гърдата за една жена след 50-годишна възраст, която приема естроген и прогестин в продължение на 10 години е 4%. В същата възрастова група, ако не приема хормонална заместителна терапия, една жена би имала 2% риск от развитие на рак на гърдата. Което може да се представи като 50% относителен риск или като 2% пряк риск.
От друга страна съществуват редица изследвания, които демонстрират, че жените, приемащи хормонална заместителна терапия, живеят по-дълго. Това е реазултат от намалена заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания, предотвратяването на фрактури и др. Ефективността на заместителната хормонална терапия спрямо сърдечно-съдовите заболявания е в пряка зависимост от това, на каква възраст започва приемът. За да има ефект, терапията трябва да се започне възможно най-рано, т.е. около 50-годишна възраст. Ако терапията започне след 60-те, ефективността й върху сърдечно-съдовите заболявания е незначителна, защото най-вероятно, значителни количества калций вече са се отложили по стените на кръвоносните съдове. Ефективността на хормоналната терапия спрямо остеопорозните фрактури се движи между 25% и 50%, а увеличението на костната минерална плътност е около 40% дори и при жени над 70 години.
Витамини при Остеопороза
Витамин Д
Витамин Д е критичен фактор за развитието на костта, който усилва утилизацията и абсорбцията на калций и магнезий. Освен това витамин Д предотвратява отлагането на калциия по артериите. Той се използва също и като вещество, което е в състояние да извлича вече отложения калций от артериите, т.е. като декалцифициращ агент.
В някои публикации приемът на витмаин Д се свърза с повишаване на калцификацията на кръвоносните съдове, но това се наблюдава само при прием на мега големи дозировки. В дозировки от 1000 до 10000 IU, витамин D е съществен декалцифициращ фактор. Официално препоръчваните дозировки витамин Д от 400 IU дневно са крайно недостатъчни за какъвто и да е декалцифициращ ефект или предотвратяване на остеопороза.
Докато ниските нива на естроген са причина за развитието на остеопороза около и след настъпването на менопауза, то недостигът на витамин Д в съчетание с хиперпаратироидизъм (повишена активност на паращитовидната жлеза) са основната причина за остеопорозата при жените след 70 години. В тези случи са необходими дозировки от 2000 до 5000 IU витамин Д дневно, за да се нормализира действието на паращитовидната жлеза и да се даде възможност на витамин Д да действа като анти-калцифициращ агент.
Витамин К
Витамин К е изключително важен фактор в различните стадии от развитието и метаболизма на костта. Според някои изследвания и автори, от всички фактори (включително калций, магнезий и витамин Д), витамин К играе доминираща роля в потискането на процеса на калцификация на артериите.
Витамин К притежава и подчертано антиоксидиращо действие в организма, подобно на витамин Е. При лабораторни изследвания, използващи зайци, прилагането на 1 мг витамин К2 за килограм телесна маса (или около 150-160 мг за човек с тегло около 75 кг) предотвратява образуването на артериални плаки и кръвни съсиреци, като намалява концентрацията на общия холестерол в кръвта, въпреки че самият витамин К е основен кръвосъсирващ фактор. Витамин К контролира образуването на остеокалцин, който е главният хормон, контролиращ производството на нова костна тъкан. Нивата на витамин К обикновено се използват за маркер относно състоянието на остеокалцина.
При жени след менопауза и наличие на атеросклероза, колкото по-ниски са нивата на витамин К, толкова по-изразен е рискът от образуване на плаки по артериите. Витамин К предотвратява развитието на остеопороза и атеросклероза и подобрява еластичността на кръвоносните съдове. На практика, при отсъствието на витамин К костите губят здравината си, а съдовете губят еластичността си. Ефектът от приема на витамин К се усилва, ако се комбинира с витамин Д. Приемът на противосъсирващи лекарства (антикоагуланти) повлиява метаболизма на витамин К и стимулира загубата на костна маса и калцификация на артериите.
Смущаващото е, че противосъсирващите лекарства са предназначени да предотвратяват образуването на съсиреци в кръвта, особено при хора с налична атеросклероза, а на практика те стимулират точно този процес. Съществуват публикации, според които хората, които приемат антикоагуланти, трябва да ограничават консумацията на храни, богати на витамин К. Данните от различни изследвания демонстрират, обаче, тъкмо обратното – приемът на витамин К стабилизира противосъсирващите свойства на антикоагулантите. Витамин К1 е формата на витамина, която се намира в растенията, а витамин К2 се произвежда чрез ферментация в храносмилателния тракт. Съществуват само няколко производителя, които са успели да синтезират витамин К2 под формата на хранителна добавка.
Минерали │ Хранителни Добавки при Остеопороза
Калций
Като става дума за прием на калций, съществуват и редица изследвания, според които приемът на калций повишава с 45% риска от развитието на сърдечно съдови заболявания. Реалните данни сочат увеличен риск от 1 инфаркт на 29 души, приемащи 1000 – 1200 милиграма калций в продължение на 5 години. От друга страна, приемът на калций предотвратява 1 фрактура за всеки 50 души приемащи 1000 – 1200 милиграма калций в продължение на 5 години.
Поради незнайни причини, няма сероиозни изследвания, които да оценяват същия този риск, когато към калция се добавя и витамин Д, тъй като той предотвратява калцификациите. Отгоре на всичко съществува голямо изследване на Националния Здравен Институт на САЩ, според което приемът на 1200 милиграма калций дневно не увеличава риска от развитието на сърдечно-съдови заболявания. Така че, както и в много други области на медицината, качеството на медицинските изследвания и тяхната интерпретация и представяне в медиите и пред самите лекари не вдъхва особено доверие.
Идеята, че приемът на калций е свързан със сърдечно-съдовите заболявания, идва от книгата на английския кардиолог д-р Сиили (Stephen Seely), издадена през 1991. В нея той представя данни, че страните, в които се консумират най-много млечни продукти, съдържащи калций, са и страните с най-висока заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания. Идеята на Сиили е, че с възрастта хората се нуждаят от по-малко калций, отколкото в периода на растеж. Излишният калций се отлага по кръвоносните съдове. В страните, където приемът на съдържащи калций млечни продукти е относително нисък, заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания също е ниска.
Магнезий
Магнезият е минерал, който потиска паращитовидната жлеза и увеличава нивата на остеокалцин – хормонът, който стимулира образуването на костите. Поради това магнезият намалява загубата на костна маса при жени след настъпване на менопаузата. В резултат магнезият намалява чупливостта на костите и спомага за тяхната флексибилност.
Рибено Масло
Рибеното масло подобрява абсорбцията на калций и дори води до образуване на нова костна маса според изследване направено с възрастни жени с остеопороза. Използвани са 4 грама рибено масло дневно в продължение на 4 месеца. Още по-убедителни резултати се съобщават в друго изследване където се комбинират рибено масло с масло от нощна свещица в общо количество от 6 грама, заедно с 600мг калций дневно в продължение на 3 години.
Групата пациенти с остеопороза които са приемали тази комбинация не са развили никаква загуба на костна маса през този период, а освен това минералното съдържание с прешлените от гръбначния стълб се е увеличило с над 3% след година и половина от началото на терапията.
Лечение Остеопороза
Хормонална терапия съгласувана с вашият лекуващ лекар или консумациш на фитоестрогени
2000 до 5000 IU витамин D дневно
