Всички знаят какво е възпаление или възпалителен процес. Знаете, че когато ви заболи гърло през зимата или имате температура, то е резултат от някаква бактериална или вирусна инфекция и възпалението е съответната реакция на организма. Възпалителният процес, обаче, е много по-мащабна реакция на организма и в частност на имунната система и е в основата на генезата на голяма част от заболеваемостта и смъртността в съвременния свят и най-вече на заболяванията от групата на метаболитния синдром (сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване), астма, злокачествени заболявания, болест на Алцхаймер и редица други.
Какво се случва когато си порежете пръста? Зоната се зачервява и подува и температурата на увреденото място локално се повишава. Имунната система се активира, за да предотврати по-нататъшната инфекция и се инициират регенеративни процеси, в резултат на които, обикновено след няколко дни, раната е зараснала. Какво правим в такива случаи? Оставяме мястото на мира, гледаме да не го дразним допълнително и всичко отшумява до седмица, две.
А какво ще стане, ако вместо да оставите наранения си пръст на мира, през половин час човъркате раната с нещо остро? Сигурно може да си представите резултата. Проблемът е, че възпалителната реакция представлява каскада от биохимични реакции, които се отключват в резултат не само на наранявания и при болно гърло, но при редица физилиогични процеси, които повечето хора, а и медицински специалисти, не асоциират с възпалителния процес. Почти всичко може да инициира възпалителна реакция – от липсата на сън до консумацията на определени храни или бягането за здраве.
Нека се върнем на примера с ранения пръст, който решаваме да дразним през половин час с остър предмет. Представете си, какво е състоянието на лигавицата на храносмилателния тракт, когато продължаваме да приемаме ежедневно храни, които предизвикват възпалителни процеси в резултат на реакция от страна на имунната система. Подобен е и ефектът от ежедневни прекомерни физически натоварвания (често с идеята, че са здравословни), без необходимото време за възстановяване на организма. Същия отрицателен ефект имат и липсата на сън, напрежението на работа и психическият стрес в семейството. Списъкът е почти безкраен. На всичко това организмът реагира с „възпалителна“ реакция. Ние обаче не оставяме „нараненото място“ на спокойствие, а продължаваме дразнението ден след ден, година след година. Фактът, че не виждате възпалителната реакция, както я виждате в случая с наранения пръст, не значи, че я няма.
Очевидно възпалителната реакция е механизъм на организма за справяне с дразнителите, но когато този механизъм се инициира ежедневно в продължение на години и десетилетия (обозначавано като хронично), самото възпаление се превръща в проблем. Така се отключва омагьосаният кръг на дразнение – възпаление – заболяване, където често причина за заболяването е самата възпалителна реакция. Лечението на самата възпалителна реакция, обаче, е обречено на неуспех, защото продължава дразнението, което е довело до появата на възпалителен процес. Така например, цитокините са група протеини, които са активни в механизма на възпалителния процес и регулират растежа, комуникацията и реактивността на различни групи клетки в хода на каскадата от реакции, свързани с възпалителния процес. Част от тях могат допълнително да усилят интензивността на възпалителния процес и по този начин да влошават допълнително този омагьосан кръг.
Решението
Изходът, както сигурно става ясно, е промяна в начина на живот. За съответните фактори, отключващи хронични възпалителни реакции, може да научите повече в разделите за самите заболявания. Най-общо в областта на храненето консумацията на захар и рафинирани въглехидрати (хляб и хлебни изделия) и омега-6 мазнини (олио) предизвикват възпалителни реакции от страна на храномсилателната система.
Физическите натоварвания са класически физиологични възпалителни процеси, защото процесът на натоварване представлява нараняване на мускулатурата, а лиспата на достатъчно време между натоварванията поддържа организма в състояние на хронично възпаление.
Липсата на достатъчно сън и нарушенията в качеството на съня, както и психическият стрес също водят до отключване и поддържане на хронични възпалителни реакции.
Comments are closed.