Черният дроб е орган, който извършва редица функции в организма, но е главно отговорен за метаболизма на мазнини и „очистването“ или детоксификацията на организма. Това се извършва основно от черния дроб и бъбреците и е полезно да се знае, как работи и какво натоварва черния дроб, за да се предотвратят различните проблеми, засягащи черния дроб.
Най-чеcтите проблеми, които засягат черния дроб, са възпалителните процеси със следната генеза:
Най-разпространеното състояние несъмнено е неалкохолното затлъстяване на черния дроб, като се смята, че в индустриалния свят то засяга около 25-30% от всички хора, а при хората с наднормено тегло този процент е и по-висок. Това състояние рядко се манифестира с някакви оплаквания в продължение на десетилетия.
Какво предизвиква развитието на затлъстяване на черния дроб?
Образуването на мастни депозити в черния дроб е резултат или на отделянето на мазнини от други части на тялото и натрупването им в черния дроб, или натрупването на мазнини, които са произведени в самия черен дроб.
Най-популярната теория затова, как се случва това, е теорията за „двойния“ удар. Първоначалният удар е натрупването на мазнини в черния дроб по един или повече от по-горе описаните механизми, в резултат на инсулинова резистентност. Тези процеси, както стана дума, обикновено не предизвикват симптоми и оплаквания. Вторичният удар е резултат на класическия възпалителен процес, който се развива с времето и води до развитието на неалкохолно затлъстяване на черния дроб и евентуално цироза на черния дроб.
Роля на храненето
Концентрацията на инсулина, хормон, който главно е отговорен за метаболизирането на въглехидратите, нормално се повишава след хранене и намалява до нормални нива след известно време. При хора с метаболитни проблеми обаче, обикновено в резултат на консумацията на прекалено много въглехидрати, се развива инсулинова резистентност. Това води, както до нарушения нивата на инсулин/кръвна захар с всичките му последствия, така и до факта, че въглехидратите не могат да се складират в организма като мастни депа и се препращат за „складиране“ към черния дроб. Хората с неалкохолно затлъстяване на черния дроб обикновено развиват и инсулинова резистентност и последващи диабет 2 тип и затлъстяване, като не е напълно ясно, кой от двата процеса е първопричина и кой е следствие.
Въглехидрати и Черен Дроб
Съществуват достатъчно данни, за да се приеме с достатъчна доза сигурност, че консумацията на въглехидрати е отговорни ако не изцяло, то до голяма степен за натрупването на мазнини в черния дроб. В изследване (1) приемът на диета, богата на въглехидрати (1000 килокалории на ден главно от рафинирани захари) само в продължение на 3 седмици води до увеличение на теглото само с 2%, но води до увеличение на мастните депа в черния дроб с 27%. Подобна диета (която на практика е прокламираната „здравословна“ или вегетарианска диета) води също до повишено плазмено ниво на триглицериди и понижени нива на оксидация на мазнините. Накратко, богатата на въглехидрати диета кара организма да трупа мазнини, вместо да ги изгаря.
Логично, диетите, в които се ограничава консумацията на въглехидрати, би трябвало да водят до противоположни процеси. Това се потвърждава от изследване за ефекта на кетонната диета (2) върху черния дроб. 93% от хората на кетонна диета изпитват драматично подобрение на функцията на черния дроб, а 21% напълно елиминират мастните депа в черния дроб. Това, както и няколко други подобни изследвания са с ограничен брой пациенти, така че това трябва да се има предвид. Кетонната диета, както може да научите тук, е проблемна при диабетици 1 тип и трябва да се провежда внимателно и под контрол на специалист.
Съществуват доста голям брой лабораторни изследвания, които показват обаче, че прилагането на кетонна диета подлага черния дроб на стрес, така че като че ли кетонната диета е подходяща като първоначален стадий в лечението на черния дроб, но не и като постоянен хранителен режим. Най-логично е след първоначалния период, при който се съблюдава кетонна диета (от няколко седмици до няколко месеца), човек да се придържа до по-малко ограничаващите въглехидратите диети – като Палео или Аткинс. Така например, в това изследване (3) придържането към диета от типа 35% въглехидрати, 25% мазнини и 40% протеини, нормализира в най-голяма степен хормоналния баланс в организма.
Необходимо е да се обърне специално внимание на фруктозата като основен механизъм за увреждане на черния дроб. Повече за захарите може да прочетете тук, но най-общо сладостта, която се усеща в класическите „въглехидратни“ зеленчуци, като моркови, картофи и други, както и зърнените храни, е резултат от наличието на глюкоза. Сладостта, която усещате в плодовете от друга страна е резултат на наличието на фруктоза. За разлика от глюкозата, фруктозата не се метаболизира адекватно под действието на инсулина по посока към мускулите, а се препраща за складиране директно към черния дроб, което води и до повишения риск от образуване на мастни депа в черния дроб. Това се потвърждава и от данните, които показват, че увеличеният прием на фруктоза се асоциира с повишени нива на неалкохолно затлъстяване на черния дроб. Това е вярно обаче само при диети, където се консумират високи нива на фруктоза. При нормални нива на консумация на фруктоза (а и на глюкоза) не се наблюдават проблеми за черния дроб. Това би трябвало да означава, че фруктозата и глюкозата от зеленчуци и плодове няма да доведе до натоварване на черния дроб, докато консумацията на безалкохолни напитки и сладкиши, които се подслаждат с рафинирани захари и царевичен сироп и други подобни, най-вероятно ще доведат до натоварване и увреждане на черния дроб.
Мазнини и Черен Дроб
На пръв поглед и това е погледът на медицинската индустрия, натрупването на мазнини в черния дроб би трябвало да означава диета, ограничаваща мазнините. Това от една страна е в контекста на цялостната парадигма, в която мазнините са източник на всички здравни проблеми. Различните мазнини обаче се метаболизират по различен начин и имат различен ефект върху черния дроб и организма като цяло.
Тук спадат редица силно пропагандирани „изследвания“, главно епидемиологични, където се установява връзка между консумацията на мазнини или въобще месо, с повишена заболеваемост от чернодробни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, злокачествени заболявания или които искате други заболявания. Повечето от хората, които консумират големи количества наситени мазнини, са хора, които по принцип не се вълнуват особено много от здравето си. Същата тази група хора обикновено пушат, пият, не се движат и се хранят безразборно. Така че, количеството мазнини, които консумира тази група хора, по принцип, не е показателна за техните хранителни навици.
Съществува достатъчно информация, като например това изследване (4), което показва, че диета с ограничен прием на въглехидрати, където 40% от храната е от наситени мазнини, води до значително подобрение на черния дроб, намаление мастните депа в черния дроб и е значително по-ефективна от диетите, бедни на мазнини и с рестрикции на калоричния прием, т.е. така наречените здравословни диети. Лабораторно изследване (5) демонстрира, че диетата, богата на наситени мазнини, не води до натрупване на мастни депа в черния дроб, дори когато калоричния прием на лабораторните животни е по-висок от нормалното и води до увеличаване на теглото. При групата от хора, които консумират какво да е, за която стана въпрос по-горе, голяма част от храните богати на мазнини, е под формата на полуфабрикати, заведения за бързо хранене и други, където традиционно храната е с допълнително добавена захар и обикновено се консумира заедно с безалкохолни напитки (а често и с алкохолни), които се произвеждат на базата на царевичен фруктозен сироп. Натрупването на захар и особено на фруктоза, както стана въпрос по-горе, води до натрупване на мастни депозити в черния дроб. Смело може да се каже обаче, че консумацията на мазнини, сама по себе си, не води до проблеми за черния дроб.
Съществуват малобройни и проследяващи ограничен брой хора изследвания, които сочат, че консумацията на мононенаситени мазнини (зехтин) не води до натрупването на мастни депа в черния дроб.
Съществува достатъчно информация, за да се твърди, че консумацията на храни, богати на Омега-6 мазнини, е възможно най-натоварващата група храни за черния дроб и води в най-голяма степен до неалкохолно затлъстяване на черния дроб. Както е ставало въпрос и в други материали в Доктор Здраве, за които може да научите повече тук, Омега-6 мазнините предизвикват силен оксидативен стрес върху организма и са в основата на развитието на инсулинова резистентност и групата от заболявания, идентифицирани като метаболитен синдром (сърдечно-съдови заболявания, диабет 2 тип и затлъстяване). Омега-6 мазнините са на практика всички растителни масла (без зехтина). Повече за растителните масла може да научите тук.
Омега-3 мазнините от друга страна имат положителен ефект върху черния дроб чрез подобрение оксидацията на мазнините („изгарянето“ им), което намалява отлагането на мазнините в черния дроб. Омега-3 мазнините са известни със своето противовъзпалително, противо-оксидативно действие. В изследване (6) приема на 1 грам Омега-3 мазнини в продължение на година, значително подобрява функцията на черния дроб. Основния източник за Омега-3 мазнини е рибеното масло.
Холин
Съществуват различни вещества, които в една или друга степен влияят на функцията на черния дроб, но холинът е веществото, което в най-голяма степен предотвратява развитието на неалкохолно затлъстяване на черния дроб. Холинът е водоразтворим витамин от групата на витамин В. В най-голяма степен се открива в животинския черен дроб, месото (главно в органните меса – сърце, бъбреци, стомах, черва и т.н.) и яйчния жълтък. В зеленчуците се среща в малки количества в броколи и карфиол, но е трудно да си набавите необходимите количества холин само от растителни източници. Следното изследване (7) демонстрира особено важната роля, която играе холинът в генезата на неалкохолното затлъстяване на черния дроб. Приемът на 1-4 грама холин на ден в продължение на само на 6 седмици при пациенти, които са на системи и които често развиват неалкохолно затлъстяване на черния дроб, води до пълно изчезване на мастните депа в черния дроб. Дозировката на холина е индивидуална и отчасти е свързана с генетични фактори, но при голяма част от хората се движи между 0,5 -1 грама дневно. Това количество холин се набавя от консумацията на около 300-500 черен дроб (телешки или свински) или 5 -7 жълтъка (или просто яйца) или около 2 килограма броколи. Това отново косвено сочи, че мазните животински храни са по-скоро превантивен фактор срещу развитието на проблеми на черния дроб, а не причини за появата на чернодробни заболявания.
Черен Дроб и Гастро-интестинална Флора
Съществува все повече информация, че неалкохолното затлъстяване на черния дроб се влияе от нарушения в гастро-интестиналната флора. Това логически погледнато не би трябвало да е изненадващо, предвид ролята, която играе флората в стомаха и червата в причинно-следствените връзки, водещи до развитието на диабет, гастро-езофагиален рефлукс, затлъстяване и други метаболитни състояния. Гастро-интестиналната флора контролира метаболизма на холина, който както стана дума по-горе, е директно отговорен за адекватната функция на черния дроб.
Обобщение
Най-важното е да не се забравя, че неалкохолното затлъстяване на черния дроб, преди да се развие до стеатоза и стеатохепатит, е обратимо състояние.
Хрчанителен режим при Заболявания на Черния Дроб
Палео диета (препоръчително е да се предшества от кетонна диета, в продължение на 1-3 месеца).
Елиминирайте храните, които съдържат фруктоза (това са на практика всички безалкохолни напитки и почти всички полуфабрикати и сладкиши)
Консумирайте максимално яйца и яйчни жълтъци и черен дроб (телешки, свински или пилешки)
1 грам Омега-3 мазнини дневно (рибено масло)
Холин (1 грам дневно)
Ежедневна консумация на кисело мляко (до една чаена чаша дневно), домашни туршии или пробиотични хранителни добавки, за нормализиране на стомашно-чревната флора.
Сок от половин лимон разтворен в преварена вода сутрин преди хранене за стимулация секрецията на ензими.
Прием на горчиви билки (чайове) и ликьори, базирани отново на горчиви билки (дижестив).
(1) Effect of short-term carbohydrate overfeeding and long-term weight loss on liver fat in overweight humans. Sevastianova K1, Santos A, Kotronen A, Hakkarainen A, Makkonen J, Silander K, Peltonen M, Romeo S, Lundbom J, Lundbom N, Olkkonen VM, Gylling H, Fielding BA, Rissanen A, Yki-Järvinen H.
(2) The effect of the Spanish Ketogenic Mediterranean Diet on nonalcoholic fatty liver disease: a pilot study. Pérez-Guisado J1, Muñoz-Serrano A.
(3) Serum alanine aminotransferase levels decrease further with carbohydrate than fat restriction in insulin-resistant adults. Ryan MC1, Abbasi F, Lamendola C, Carter S, McLaughlin TL.
(4) Short-term weight loss and hepatic triglyceride reduction: evidence of a metabolic advantage with dietary carbohydrate restriction1,2,3 Jeffrey D Browning,corresponding author Jonathan A Baker, Thomas Rogers, Jeannie Davis, Santhosh Satapati, and Shawn C Burgess.
(5) Long term highly saturated fat diet does not induce NASH in Wistar rats Caroline Romestaing,corresponding author1 Marie-Astrid Piquet,2 Elodie Bedu,1 Vincent Rouleau,2 Marianne Dautresme,2 Isabelle Hourmand-Ollivier,2 Céline Filippi,3 Claude Duchamp,1 and Brigitte Sibille.
(6) Prolonged n-3 polyunsaturated fatty acid supplementation ameliorates hepatic steatosis in patients with non-alcoholic fatty liver disease: a pilot study. Capanni M1, Calella F, Biagini MR, Genise S, Raimondi L, Bedogni G, Svegliati-Baroni G, Sofi F, Milani S, Abbate R, Surrenti C, Casini A.
(7) Choline deficiency: a cause of hepatic steatosis during parenteral nutrition that can be reversed with intravenous choline supplementation. Buchman AL1, Dubin MD, Moukarzel AA, Jenden DJ, Roch M, Rice KM, Gornbein J, Ament M.