Със сигурност и вие познавате някои хора, които консумират каквото си пожелаят, без да се притесняват за калории, десерти и прочее, не са стъпвали във фитнес салон и не спортуват и въпреки всичко са слаби, дори не могат да разберат, защо другите имат проблем с килограмите.
Преобладаващият брой изследвания, които се занимават с наднормено тегло и напълняване, проучват само групата хора, които качват лесно килограми, а противоположните изследвания, които включват хората описани по-горе, рядко са обект на изследвания. Наскоро излезе интересен документален филм по BBC Horizon, озаглавен “Защо слабите хора не са дебели?” (Why are thin people not fat?), който разглежда проблема точно в тази светлина.
Преобладаващата идея в диетологията е, че теглото е пропорционално на количеството приета храна. Оттам идва и манията за броене на килокалории. Оказва се, обаче, че това не винаги е така. В няколкото изследвания, които проследяват такъв вид хора, които не пълнеят, независимо от приема на храна, се забелязват интересни резултати. Проучванията включват и едно изследване, извършено в затвора във Вермонт през 1967, където затворниците приемат до 10000 ккал дневно (при нормален прием от 2000-2500), не се занимават с никакви физически упражнения и приемат в преобладаващата си част нездравословна храна (да оставим настрана разногласията, кое е здравословна храна и кое – не е).
В хода на изследването се оказва, че определени хора, независимо от това колко ядат и какво консумират, просто не увеличават теглото си (целта е била повишаване на теглото с 25%). Разбира се, ще намерите редица диетолози, които просто отхвърлят резултатите на тези изследвания и продължават да си пеят урока и мерят килокалориите. Какво, обаче, води до тази разлика? Препоръчвам ви да гледате целия филм. Не зная, дали има версия с български субтитри, но по-долу може да намерите, кои са основните резултати от проучванията:
Апетитът се характеризира с генетична компонента.
Склонността към напълняване при едно дете е правопропорционално на възрастта и теглото на майката по време на бременността, както и на калоричността на храната, която приема.
Навиците и начинът на хранене на децата влияят върху контрола на теглото по-късно.
Естествено слабите хора избягват силно калоричните храни инстинктивно.
Тялото като че ли се стреми към някакво «естествено» тегло, което е независимо от диетата.
Естественият метаболизъм на организма играе решаваща роля при енергетичния обмен
Чувството за глад (апетит) е свързано право пропорционално с броя на мастните клетки
Броят на мастните клетки може да нараства, но не и да намалява.
Относно преобладаващия калоричен модел в диетологията, интересно е да се подчертае, че всички хора в относително кратки периоди от време поддържат постоянно тегло, независимо че приеманите килокалории се различават от ден на ден. Това поражда идеята, че тялото следва някакъв «шаблон», към който се стреми да се придържа, донякъде независимо от диетичния прием.
При хората, които трудно качват килограми, придържането към този «шаблон» е по-ясно изразено и организмът използва различни механизми да следва «тегловния шаблон» – увеличава се топлинния обмен, увеличава се честотата на неосъзнатите физически движения (почукване с пръсти, мърдане на краката и др.).
Особено критични са данните, засягащи мастните клетки – броя и размера на мастните клетки. Броят на мастните клетки е предопределен след края на пубертета. По този начин, първоначално, увеличената консумация на храна, увеличава размера на мастните клетки. Ако изпълните «капацитета» на съществуващия брой мастни клетки обаче, и продължавате да увеличавате консумацията, организмът в края на краищата започва да произвежда нови мастни клетки, които да поемат увеличения калоричен внос.
Според данните, които са известни на този етап, броят на мастните клетки може да се увеличава, но не и да намалява. При това положение, колкото по-голям е броят на мастни клетки в организма, толкова по-голям брой сигнали за глад се изпращат до мозъка и се увеличава апетитът. Затова хората, които веднъж са натрупали наднормено тегло, след като спазват определена диета и намалят теглото си временно, трудно успяват да поддържат това ново намалено тегло – просто увеличеният брой мастни клетки не намалява.
В заключение, групата хора, които са естествено слаби и не покачват килограми, независимо от количеството храна, която консумират, демонстрират, че въпросът за човешкото тегло е резултат от редица фактори, част от които са генетични и част са резултат на фактори от околната среда, но при всички положения не е равносилен на количествето калории в храната.
