Инфаркт

Редица изследвания потвърждават многократно връзката между консумацията на наситените мазнини (намиращи се в месото и млечните продукти), мазнините намиращи се в маргарина, олиото (слънчогледово) и инфаркта. От друга страна консумацията на ненаситени мазнини, каквито са зехтина, повечето растителни мазнини се свърват с намален риск от поява на инфаркт. Маргарина според тези изследвания увеличава значително риска от инфаркт при жени, които го използват в продължение на повече от 10 години.

Хората, които консумират много ядки заболяват значително по-рядко от сърдечни заболявания и получават по-рядко инфаркт. Не е ясно защо има такава зависимост, тъй като много от ядките са високо калорични. Най-ефикасни в това отношение са бадемите и орехите, следвани от лешници и др. Дори когато повишената консумация на ядки води до увеличаване на теглото, което само по-себе има неблагоприятен ефект върху сърдечните заболявания и инфаркта, допълнителното тегло е значително по-малко от калориите, които се приемат от ядките.

Консумацията на яйца е друг основен хранителен риск за хората предразположени към инфаркт. Смята се че това най-вероятно е в резултат на оксидацията на холестерола, който се получава при термичната обработка на яйцата. Консумацията на яйца увеличава ниско плътния холестерол, който е може би другия механизъм по който действа тази зависимост.

Консумацията на рафинира въглехидрати (бяло брашно, бял ориз и рафинирана захар) е другия фактор, който увеличава риска от инфаркт, особено при жени с наднормено тегло. Диета богата на водно разтворими въглехидрати (тези в овеса, плодовете и варивата) са свързват в редица изследвания с намаление на риска от сърдечно-съдови заболявания и инфаркт, отново без да е напълно ясен механизма на тази зависимост.

Съблюдаването на специален хранителен режим (до 6 седмици), непосредствено след прекаран инфаркт води до съществено намаление на опасността от повторен инфаркт. През 1994 бе проведено голямо изследване, в което хора с доказана атеросклероза и хронична сърдечна недостатъчност са били поставени на “средиземноморска” диета. Тази диета всъщност се различава от реалния начин на хранене на хората в средиземноморските страни главно по това, че не съдържа почти никакъв зехтин. В замяна на това тази диета е съдържала специален маргарин, който е богат на алфа-линолинова киселина (ALA). Изследването е регистрирало драматично (70%) намаление на риска от инфаркт и фатален изход от сърдечна недостатъчност в сравнение с контролна група в края на периода на изследването (27 месеца). Подобни са и резултатите получени и след 4 години. Тази диета включва грах и зелен боб, риба, плодове, зеленчуци, хляб, ядки и зърнени храни. Диетата е бедна на меса, млечни мазнини и яйца.

Повечето изследвания потвърждават факта, че консумацията на малки количества алкохол (25-75мл дневно) намаляват значително риска от развитие на инфаркт и тежка сърдечна недостатъчност. Тази зависимост отсъства при хората които не пият въобще, както и при хората които консумират над 100мл алкохол дневно. Въпреки че традиционно се смята че червеното вино в най-голяма степен има благоприятно действие и предотвратява развитието на сърдечни заболявания, изследванията показват че всички видове алкохол, в количествата които бяха споменати, имат подобно влияние. Дали червеното вино има някакво «преимущество» пред останалите видове алкохол не е ясно. Механизма по-който алкохола оказва това благоприятно влияние е като увеличава холестерола с висока плътност (HDL) и по този начин предотвратява слепването на кръвните клетки. Тъй като консумацията над около 50мл алкохол дневно води до редица усложнения и заболявания, лекарите обикновено не препоръчват активно алкохола като част от режима на хората със сърдечни заболявания и тези, които са претърпели инфаркт.

Консумацията на над 5 чаши кафе на ден увеличава риска от изхода на сърдечните заболявания. Консумацията на кафе в по-малки количества не показва директна зависимост и неблагоприятно в дългосрочен план влияние върху хроничните сърдечни заболявания и инфаркта при повечето изследвания. Това се отнася главно за филтрираното (с книжен филтър) кафе. Вареното в джезве, кафето от машина и това приготвяно с френска преса има доста по-неблагоприятно влияние върху динамиката на сърдечните заболявания.

Консумацията на сол е друг хранителен риск за хората с опасност от или прекарали инфаркт. В изследване завършено наскоро се установява, че допълнителната консумация на 2.3 грама сол дневно увеличава смъртността от заболявания на коронарните съдове с 44%, сърдечно-съдови заболявания с 61% и общата смъртност с 39%. Консумацията на рафинирана захар увеличава риск от сърдечен инфаркт показват редица, но не всички изследвания. Рафинираната захар намалява холестерола с висока плътност (добрия холестерол).

Редица изследвания са потвърдили многократно вредата от тютюнопушенето и риска, което то носи за развитието на сърдечен инфаркт. Две особено продължителни и пространни изследвания потвърждават, че тютюнопушенето увеличава риска от първи инфаркт над 100%. Риска при жените е по-висок, отколкото при мъжете, а при пасивните пушачи риска е 2 пъти по-висок, отколкото контролната група. При хората вече преживяли един инфаркт, прекратяването на тютюнопушенето подобрява значително тяхната прогноза и увеличава значително шанса им да не получат втори инфаркт.

Редовни и умерени физически занимания са необходими като част от програмата, която хората с риск от развитие на инфаркт трябва да съблюдават. Риска от инфаркт обаче след тежки физически занимания, при хора които не спортуват редовно е около 6 пъти по-висок до 1 час след физическото натоварване. Този риск е около 5 пъти по-висок ако спортувате редовно (над 4 пъти седмично). Поради тези причини, всеки с история на сърдечно заболяване или всеки над 40 години, трябва да се консултира със специалист преди да започне да спортува.

Въпреки че сексуалната активност може да предизвика инфаркт, риска е много нисък и не по-голям, отколкото хората с хронична сърдечна недостатъчност.

Наднорменото тегло увеличава риска от инфаркт, особено при млади хора. Риска е също така висок при жени, с история на диабет или повишени нива на холестерол.

Хората, които винаги са прибързани, нетърпеливи, агресивни се свързват също с повишен риск от инфаркт. Макар и донякъде спекулативна, тази връзка се потвърждава от повечето, но не всички изследвания.

При жени с история на сърдечни заболявания, които имат проблемен брак, риска от инфаркт е 3 пъти по-висок. Тази зависимост се отнася също и до риска от смърт, в резултат на получения инфаркт, както и от риска от операция за байпас, в сравнение с жени, които нямат проблеми в брака си.

Нормалната логика и поведение в болниците е след инфаркт пациента да лежи в леглото. Повечето изследвания обаче сочат противното, лежането в леглото всъщност влошава състоянието и прогнозата на пациента. За съжаление инерцията в мисленето и поведението, особено в медицината е много голяма и това едва ли ще се промени скоро.

Витамин С

Витамин С е традиционно средство, което се смята че предпазва съдовете от промени, които биха могли да доведат до инфаркт. Директна връзка, която да показва че витамин С предпазва от инфаркт обаче не е установена. Неяснотата идва главно от различните дозировки, които се използват при изследванията. Въпреки че редица кабинети и лекари препоръчват приема на до 1 грам витамин С дневно, няма данни от правените изследвания, че този прием играе някаква съществена роля в предпазване развитието на инфаркт. Хората които консумират ежедневно плодове и зеленчуци, чрез които се набавят около 100-200 мг витамин С дневно имат същия риск от инфаркт, както и тези които приемат до 1 грам витамин С дневно. Разбира се ако по каквато и да е причина има дефицит на витамин С в организма, тогава приема на витамин С е оправдан.

Витамин Е

Няколко изследвания препоръчват приема на 400 до 800 IU витамин Е, като предпазно средтсво срещу инфаркт. Има още толкова изследвания обаче, където не е била установена някаква зависимост, така че употребата на витамин Е при групи с риск от инфаркт е по-скоро неоснователно.

Магнезий

Отдавна е известно че хората които са прекарали инфаркт обикновено имат понижена концентрация на магнезий в кръвта. Епидемиологично също така има достатъчно данни, че в районите където водата е богата на магнезий има по-малко случаи на инфаркт в сравнение с останалите райони. Въпреки това обаче нито едно от правените изследвания досега не демонстрира достатъчно ясно, че приема на магнезий преди или след инфаркт има някакви благоприятни последствия.

Фолиева киселина

Съществува ясна зависимост между концентрацията на фолиева киселина и инфаркта при мъже. Редица лечебни режими препоръчват комбинацията от 50мг витамин В6, 100-300мкг витамин В12 и 500-800мкг фолиева киселина при мъже с повишен риск от развитие на инфаркт.

Коензим Q10

Коензим Q10 (CoQ10) подпомага енергийния обмен на сърцето и намалява липопротениние, който е рисков за инфаркта фактор. Приема на 120 мг коензим Q10 в продължение на месец след прекарания инфаркт, в редица изследвания, демонстрира ясно, че тези които приемат ензима изпитват значително по-малък брой вторични инфаркти, смъртност е много по-ниска и изпитват в много по-ниска степен болки в гръдния кош, отколкото контролната група. Друго изследване показва че приема на 60 мг коензим Q10, два пъти дневно, в продължение на 1 година, в комбинация със селений, също така намалява смъртността и опасността от повторен инфаркт.

Селений

Връзката между селения и инфаркта засега остава неясна. Веднага след инфаркт нивата на селений са ниски. Неяснотата идва от там, че не е ясно дали нивото на селений е било ниско и преди инфаркта, което би означавало че дефицита на селений е един от рисковите фактори за развитие на инфаркт, или че ниските нива на селений са резултат от самия инфаркт, т.е. че по някакъв механизъм селения са изразходва в резултат на динамиката на инфаркта. Има няколко изследвания, при който часове след преживяването на инфаркт са били приемани 500 мкг селений дневно , последвани от продължителен прием от 100 мкг селений, в комбинация с 100 мг коензим Q10. Година по-късно, не е имало нито един смъртен случай в групата приемала тази комбинация, сравнено с контролата където са починали 6 човека. Проблема на това и други подобни изследвания е, че броя на участниците в изследването е твърде малък, за да се правят някакви кардинални изводи. Въпреки това редица програми включват 200 мкг селений, особено в кмбинация с конезим Q10, като част от техните режими за предпазване от инфаркт.

Рибено Масло

Различни изследвания посочват рибеното масло и съдържащите се в него мастни киселини EPA и DHA, като фактори които благоприятстват изхода и динамиката на инфаркта. При най-просторното и задълбочено от тези изследвания, GISSI Prevenzione Trial, приема на 850мг рибно масло дневно в продължение на 3.5 години е довело до намаление на смъртността от инфаркт с 45% и общата смъртност с 20%. Механизма на това влияние на рибното масло и съдържащите се в него мастни киселини не е напълно изяснен, но се предполага че е в резултат на ограничаване на увреждането на клетките на сърдечния мускул, както и увеличаване ефективността на противо съсирващото лечение. Приема на рибено масло е необходимо да се комбинира с малки дози витамин Е, който предпазва рибното масло от оксидация.

Л-карнитин

Л-карнитин е аминокиселина, която транспортира мазнини, които бързо се трансформират в енергия и използват от сърцето. Редица клинични изследвания показват че приема на Л-карнитин (4-6 грама дневно) увеличава шанса за преживяване на последствията от инфаркт.

Спрете цигарите!

Алкохол 25-50мл дневно ако няма противопоказания